В условията на засилена конкуренция между регионите за привличане на инвестиции, област Велико Търново все по-видимо изостава в създаването на реални предпоставки за икономически растеж. Парадоксът е, че регионът разполага с редица обективни предимства – централно географско положение, силен железопътен възел, университет, индустриални традиции, действащо летище в Горна Оряховица и пряка перспектива за включване в автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала Русе – Велико Търново. Истинският проблем остава липсата на последователна стратегическа визия на местната власт за развитие на бизнес средата.
Инфраструктура има, стратегия липсва
Комбинацията от железопътен транспорт, въздушен достъп и бъдещи магистрални връзки дава на региона потенциал да бъде логистичен и индустриален център на Северна България. Без предварително подготвени терени и ясна устройствена политика тази инфраструктура рискува да остане транзитен коридор, а не икономически двигател.
Реалните примери – твърде малко за мащаба на областта
Подготвени индустриални територии с конкретни параметри има на ограничен брой места.
Индустриален парк „Ряховец“ – Горна Оряховица е разположен върху над 300 дка в източната промишлена зона, непосредствено до летището. В него са обособени 38 парцела за инвеститори с изградена вътрешна инфраструктура, което го превръща в естественото индустриално ядро на областта.
Дунавският индустриален технологичен парк – Свищов се развива върху територията на бившите казарми с площ над 300 дка и вече е вписан в националния регистър на индустриалните паркове. Проектът предвижда десетки парцели за производство и логистика и се реализира с държавна и европейска подкрепа.
Индустриална зона – Юг в Стражица е с площ 118 дка, с изградени пътни връзки, електрозахранване, ВиК мрежи и близост до жп терминал – пример, че дори по-малки общини могат да създадат реални условия за инвестиции при целенасочена политика.
Около Горна Оряховица естествено се формира индустриална агломерация, в която Лясковец има стратегическо предимство заради общия пазар на труда и непосредствената близост до индустриалната зона.
Капсулираните общини
На този фон Павликени, Полски Тръмбеш, Елена, Златарица и Сухиндол остават в най-неблагоприятна позиция по отношение на бизнес средата. В стратегическите им документи липсват ясно дефинирани политики за управление на общинските имоти с икономическа цел, мерки за привличане на инвеститори и интеграция с регионалната инфраструктура. Наблюдава се модел на административна и икономическа капсулация, при който всяка община функционира сама за себе си, без да се позиционира в общата икономическа карта на областта.
Устройствено планиране – налично като документ, липсващо като визия
Формално повечето общини разполагат с действащи общи устройствени планове. Проблемът е, че в тях липсва цялостно стратегическо планиране на териториите с икономическа насоченост – ясно резервирани зони за индустрия, логистика и съпътстващи дейности, дългосрочен подход към управлението на общинската собственост и подготовка на терени, които да могат да бъдат предложени на инвеститорите в кратки срокове.
В резултат устройственото планиране се превръща в статичен документ, а не в активен инструмент за икономическо развитие.
Главният архитект – от стратег към администратор
В този процес ключова роля би трябвало да имат главните архитекти. В развитите региони те са сред основните двигатели на икономическата политика чрез планиране на бъдещите индустриални територии, резервиране на зони за производство и логистика и създаване на предвидима среда за инвеститорите. В голяма част от общините в областта тази функция е сведена до чисто административна – съгласуване на преписки и издаване на разрешения за строеж. Липсва визионерският елемент и връзката между устройственото планиране и икономическото развитие, което лишава местната власт от един от най-силните ѝ инструменти за привличане на инвестиции.
Пасивна инвестиционна политика
Като цяло се забелязва липса на инициативност от страна на голяма част от местните администрации. Участието в национални и международни икономически и индустриални форуми е по-скоро изключение, отколкото целенасочена политика за привличане на стратегически инвеститори.
Моделът на управление остава сведен до събиране на местни данъци и такси и разходването им за минимално изискуемите по закон публични услуги. Липсват активни действия за създаване на проекти, които да генерират добавена стойност – индустриални зони, логистични центрове, публично-частни партньорства, технологични и производствени клъстери.
В резултат голяма част от публичния ресурс се насочва към усвояване на конкретни средства без ясна икономическа логика и без дългосрочен ефект върху местната икономика.
Необходимият модел
Опитът на Горна Оряховица, Свищов и Стражица показва, че индустриалното развитие е възможно само при синхрон между местната власт, държавата, инфраструктурните оператори, бизнеса и образованието и при наличие на ясно разписана краткосрочна, средносрочна и дългосрочна стратегия.
С изграждането на „Хемус“ и автомагистрала Русе – Велико Търново регионът получава исторически шанс. Въпросът е дали този шанс ще бъде използван чрез стратегическо планиране и активна инвестиционна политика – или инфраструктурата ще остане просто коридор, от който печелят други.