Правителството планира сериозна промяна във финансирането на големите пътни проекти у нас, като занапред липсващата магистрална инфраструктура ще се реализира чрез публично-частни партньорства. Това съобщи регионалният министър Иван Шишков в интервю за Nova, като аргументира новия подход с тежкото състояние на държавния бюджет.

Паралелно с това Министерството на регионалното развитие и благоустройството спира плащанията по спорната методика за индексация на строителните аванси. Разпоредена е и спешна проверка на първия лот на автомагистрала „Хемус“, където след последните валежи са се появили дефекти.

Частни инвеститори ще строят новите трасета

Според Иван Шишков държавата няма финансов капацитет едновременно да реализира всички големи инфраструктурни проекти и затова ще се търси частен капитал. Сред обектите, за които се предвижда концесионен модел, са тунелът под Петрохан, автомагистралите „Черно море“, „Рила“ и трасето Велико Търново – Маказа, известно като бъдещата магистрала „Янтра“.

Министърът обясни, че схемата предвижда инвеститорът да изгради пътя, а преминаването по него да бъде платено за определен период, след което съоръжението да остане държавна собственост. По думите му това ще ограничи злоупотребите с публични средства.

Идеята за подобни концесии е обсъждана и от предишни управления. В миналото Координационният съвет по концесиите е разглеждал германския модел, а от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване също са заявявали интерес към участие в подобни проекти.

Проектите „Рила“, Петрохан и „Янтра“

За част от бъдещите трасета вече има подготвителни действия. Магистрала „Рила“, която трябва да свърже „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“, е трябвало да влезе в концесионна процедура още през октомври миналата година. Проектът съществува от над две десетилетия, а още през 2008 г. предварителната стойност беше оценявана на около 500 млн. евро. Очакванията сега са сумата да бъде значително по-висока заради поскъпването на строителството.

При тунела под Петрохан разчетите варират между 664.68 млн. евро за 7-километров вариант и над 1.12 млрд. евро за трасе с дължина 14 километра. Разликата между двата варианта достига 476 млн. евро.

Стана ясно и че магистралата Велико Търново – Маказа ще преминава през Прохода на Републиката, а не през тунел под Шипка. Наскоро беше избран изпълнител за оценка на пътната безопасност на проекта.

Шишков уточни, че автомагистралите „Струма“ и „Хемус“, както и скоростният път Видин – Ботевград, ще бъдат довършени от сегашните изпълнители.

МРРБ спира индексацията на авансите

Регионалният министър обяви, че ведомството прекратява всички плащания по актуализираната през декември 2025 г. методика за индексация на строителните договори.

Промените в наредбата тогава премахнаха изискването авансовите плащания да се приспадат от нетната стойност на актовете. Така отпуснатите средства на практика са били третирани като безлихвено финансиране, върху което държавата е начислявала и инфлационни добавки.

По думите на Шишков тази практика е недопустима и строителните компании трябва да приключат проектите в рамките на договорените срокове и с цените, валидни към момента на получаване на авансите.

Проверка за проблеми по „Хемус“

Министърът коментира и ситуацията около автомагистрала „Хемус“. Той посочи, че в миналото са били раздадени аванси за около 511 млн. евро, като част от фирмите са имали готовност тези средства да бъдат индексирани. Подобен казус има и при трасето Монтана – Видин, където има отпуснато финансиране без реално строителство.

Допълнително напрежение предизвика и първият лот на „Хемус“, който беше пуснат в края на миналата година. След последния дъжд част от трасето се оказа наводнено, а видеоклипове от мястото бяха разпространени в социалните мрежи.

Според Шишков причината вероятно е неправилно техническо решение, свързано с изграждането на канавка. Той заяви, че е разпоредил проверка, която да установи дали проблемът идва от проекта или от изпълнението.

Неравномерно разпределение на средствата

От МРРБ отчитат сериозни дисбаланси и при разходването на средствата за текущ ремонт и поддръжка на пътищата. От предвидените 2.05 млрд. евро почти целият ресурс е бил използван само за две години, като според министерството има концентрация на средства в определени региони.

Най-малко финансиране е било насочено към Северозападна България. Проверки ще има и по тригодишната програма за общински споразумения, тъй като според министъра има общини, които вече са усвоили целия си ресурс.

Като примери той посочи Кърджали, Белица и Гърмен. По думите му ще се проверява дали средствата действително са вложени в строителство.