България заема последната позиция сред страните от Европейския съюз по показателя за общо удовлетворение от живота. Това сочат данни от анализ на словенската статистическа служба, публикуван на 4 май 2026 г. по повод предстоящия Ден на Европа – 9 май.

Проучването използва десетобална скала, на която хората оценяват собственото си качество на живот. Според резултатите българските граждани отчитат най-ниско ниво на удовлетвореност сред всички държави членки на ЕС.

Контекстът на изследването

Анализът е изготвен във връзка с отбелязването на Деня на Европа на 9 май – дата, свързана с Декларацията на Шуман от 1950 г., поставила началото на европейската интеграция.

Данните обхващат населението на възраст над 16 години, като оценката отразява субективното усещане за жизнен стандарт и качество на живот в различните държави от Европейския съюз.

Общата картина в ЕС

Данните за последното място на България се вписват в по-широка статистика на Eurostat за качеството на живот в Европейския съюз. През 2024 г. средната удовлетвореност от живота в ЕС е 7,2 по десетобалната скала, докато в България тя е значително по-ниска – 6,2. В същото време най-висок резултат отчитат страни като Финландия с 7,8 точки, а Румъния и Словения са с по 7,7.

Изследването показва, че въпреки различията, всички държави членки имат средни оценки над 6, което означава, че хората по принцип са по-скоро удовлетворени, отколкото неудовлетворени. България обаче остава на дъното на класацията и изостава осезаемо от средното ниво в ЕС.

Какво измерва „качеството на живот“

Оценката не се базира само на доходи, а включва редица фактори като финансово състояние, семейна среда, образование, условия на труд, достъп до услуги и околна среда.

По данни на европейската статистика тези показатели формират субективното усещане за благополучие, което обяснява защо държави със сходни икономически показатели могат да имат различни нива на удовлетвореност.

Социално-икономически фактори в България

Контекстът в страната показва смесена картина. От една страна, има подобрение в някои показатели – например продължителността на живота достига 75,8 години през 2024 г., което е ръст спрямо предходни десетилетия.

Въпреки това България остава под средното за ЕС ниво от 81,5 години, а различията между мъже и жени са значителни.

Допълнителни анализи показват и структурни проблеми – недостиг на медицински кадри, неравен достъп до здравни услуги и по-ниско качество на здравната система в сравнение със средното за развитите държави.