България е на финалната права за вписване на нови обекти в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Страната участва в мащабна съвместна кандидатура заедно с Хърватия, Сърбия и Румъния по досието „Граници на Римската империя – Дунавски лимес“, регистрирано в листата с чакащи под номер 6973. Четирите балкански държави подготвят общо над 130 римски съоръжения по поречието на реката, а само от България номинираните обекти са 18.
Крепости от Северния централен регион сред фаворитите
Два от обектите, чието вписване се счита за практически сигурно, се намират именно в Северния централен регион на страната. Крепостта Нове край Свищов е определяна като най-добре проучения обект по целия Долнодунавски лимес. Основана около 45 г. сл.Хр. като легионна база, тя по-късно прераства в римски град, посещаван от императорите Траян, Адриан и Каракала. През V–VI в. Нове е значима християнска епископия, а животът в нея угасва след аварско-славянски нашествия през VII в. Запазени са останките на военната болница, щабът на легиона, епископският комплекс и крепостните кули.
Третият обект в кандидатурата е крепостта Ескус до плевенското село Гиген, основана в средата на I в. върху лагера на V легион. При съвременните разкопки са разкрити форумът на колонията с прилежащите му храмове, обществени и частни сгради, бани, магазини и части от уличната система. Проследено е пълното развитие на обекта от военен лагер до зрял римски град.
Дуросторум и Рациария допълват картината
Четвъртият номиниран обект е Дуросторум – днешна Силистра, чието название се превежда като „яка крепост“. Градът е пряко свързан с Дакийските войни на Траян: от 106 г. сл.Хр. тук е дислоциран XI Клавдиев легион, останал базиран тук до VI в. В Дуросторум е роден пълководецът Флавий Аеций, разгромил Атила. Разрушен от варвари, градът е възстановен от Юстиниан и по-късно получава името Дръстър. Сред кандидатите е и Рациария до видинското село Арчар – основана в I в. сл.Хр. върху превзета крепост на мизите, получила статут на колония през 106 г. Освен тях българските археолози работят и върху досиетата на Бонония (Видин), Сексагинта Приста (Русе) и Ятрус край русенското село Кривина.
Срок до края на 2026 г., разглеждане през 2027 г.
Работата по досието се координира от Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН. Комисията, натоварена с подготовката, е създадена през 2017 г. със заповед на министъра на културата. Председател е проф. Людмил Вагалински, а координатор на международната група е гл.ас. д-р Силва Събкова. Преди дни в Русе се проведе работна среща на балканските и западноевропейските експерти, на която е утвърден графикът за завършване на документацията. Целта е документите да бъдат подадени до края на 2026 г., за да бъдат разгледани от ЮНЕСКО през 2027 г. Според д-р Калин Димитров, член на работната група, отлагането е нежелателно, тъй като от следващата година влизат в сила по-сложни правила за оценяване на кандидатурите.
Иманярството е изяло паметниците
Директорът на НАИМ доц. Христо Попов предупреди, че всички номинирани обекти имат спешна нужда от социализация и привеждане в стандарт за паметник на световното наследство. Военните некрополи са преорани с тежка земекопна техника в търсене на артефакти за препродажба, а нито един от обектите не е бил пощаден от иманяри. Проблемът се задълбочава от факта, че нито един от вече вписаните в ЮНЕСКО български обекти не разполага с план за управление – включително Несебър. Д-р Димитров заяви, че лично настоява за намаляване на броя на новите обекти в листата, тъй като опазването им изисква ресурс, с какъвто страната не разполага.
Перперикон и Хераклея засега остават извън кандидатурата
Въпреки медийния интерес към Перперикон и Хераклея Синтика, двата обекта не фигурират в актуалните номинации. Причината е не в липса на качества, а в политиката на ЮНЕСКО: в Европа вече има твърде много вписани обекти и организацията все по-активно предпочита групови кандидатури пред единични. По думите на д-р Димитров тракийските гробници също имат шанс за вписване, но единствено като сериен, а не индивидуален обект.
Кисело мляко и Розовата долина също чакат ред
Паралелно с археологическото досие България готви и кандидатури по линия на нематериалното наследство. На сесията на ЮНЕСКО в Китай през декември 2026 г. ще се разглежда досието „Традиционни техники за приготвяне на кисело мляко и свързани с тях социални практики“, подадено съвместно с Румъния и Турция. Координатор на българското участие е проф. Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей в Русе. Наред с това е в ход подготовката на досие за „Розовата долина“ по инициатива на националната асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“, общините Казанлък и министерствата на културата и туризма. България се е присъединила и към многонационалния проект „Пасищни традиции“, в чиято разширена кандидатура участват още Полша, Сърбия, Словакия, Турция и Украйна, редом до деветте досегашни държави членки.
