Към края на 2025 година населението на България възлиза на 6 423 207 души, сочат актуалните данни на Националния статистически институт. Намалението спрямо предходната година е сравнително ограничено – 0,22%, но въпреки това промените в демографската структура се задълбочават.

Застаряването се ускорява

Страната остава сред най-бързо застаряващите в Европа. Делът на хората на възраст над 65 години достига 24,3%, като в области като Видин, Смолян и Габрово този показател вече надхвърля 30%. В същото време младите до 15 години са едва 13,9% от населението, като най-нисък е делът им именно в Смолян и Видин. Средната възраст на българите се увеличава до 45,4 години.

Отрицателен естествен прираст

Данните за естественото движение на населението също очертават неблагоприятна картина. През 2025 г. са регистрирани малко над 50 000 живородени деца, докато броят на починалите е близо 100 000 души. Така на всяко новородено се падат приблизително двама починали. Положителен елемент има единствено при детската смъртност, която спада до 4,6 промила при 6,6 промила десет години по-рано.

Концентрация в големите градове

Населението все по-осезаемо се съсредоточава в ограничен брой големи градове. Над една трета от българите живеят в едва шест населени места с над 100 хиляди жители. Паралелно с това процесът на обезлюдяване в по-малките населени места продължава. Общо 192 селища вече са без нито един жител, а в други 1280 населението е под 50 души. Сред любопитните факти е, че село Лозен с 6671 жители е по-голямо от редица градове, докато Мелник остава най-малкият град с едва 181 души.

Натиск върху пазара на труда

Демографските процеси оказват сериозно влияние и върху трудовия пазар. Показателите сочат, че на всеки 100 души, които излизат от активна възраст, едва 75 млади хора ги заместват. В някои региони, като Кърджали и Смолян, ситуацията е още по-тежка, като коефициентът пада под 50%.