Водната криза в Плевен: над 100 000 души с часово водоподаване, загуби до 80% и без ясен изход

Над 100 000 жители на Плевен и околностите му живеят при воден режим — достъп до течаща вода само по няколко часа на ден. Проблемът не е нов — трупа се с години, — но масовите протести на гражданите принудиха институциите поне временно да излязат от бездействие.

Кметът на Плевен Валентин Христов от ГЕРБ посочи, че загубите по водопреносната мрежа достигат около 70%, а регионалният министър Иван Иванов говори за загуби от до 80% при магистралните водопроводи. Основната причина е окаяното състояние на тръбопроводите, за което местните жители предупреждават от години. Кризисният щаб, назначен след протестите, е идентифицирал кварталите с най-критично износени тръби и е стартирал частична подмяна. Цялостният ремонт на мрежата обаче ще отнеме „години“ според самия кмет.

Към техническите причини се добавят и незаконните водохващания по трасето, типични за цялата страна, според Димитър Куманов от сдружение „Балканка“. Отделно, бившият министър на екологията Емил Димитров твърди, че изграждането на газопровода „Турски поток“ при преминаването му под река Вит е унищожило подпочвения водоизточник при село Крушовица край Плевен. Куманов потвърждава, че водоизточникът е бил увреден от строежа, но оценява това като само един от факторите в многопластовата криза.

ВиК дружеството в Плевен е дъщерно на „Български ВиК холдинг“ — суперструктура, създадена от ГЕРБ през 2020 г. с начален капитал от 1 млрд. лв. и подчинена на министерството на благоустройството.

Политическата реакция се свежда главно до взаимни обвинения. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов посочи за причина четирите години, в които партията му уж не е управлявала, въпреки че в посочения период ГЕРБ е участвала в управлението в продължение на 9 месеца. Лидерът на „ДПС — Ново начало“ Делян Пеевски поиска извънредно заседание на парламентарната комисия по околна среда и води, от което последва решение за сформиране на „Национален борд по водите“ — структура, оценена от експерти като излишна, тъй като подобни органи вече съществуват.

Сред обсъжданите дългосрочни решения е изграждането на язовир „Черни Осъм“, но проектът ще изисква стотици милиони до 1 млрд. лв. и години строеж, а освен това попада в защитена природна зона. Предложенията за нови сондажи около града също са отхвърлени от специалисти заради намалелите обеми подпочвени води. Като алтернатива се разглежда докарване на вода от язовирите „Сопот“ или „Горни Дъбник“, което отново изисква изграждане на нова инфраструктура.

На национално ниво водната криза в Плевен не е изолирано явление — по данни на „Зелено движение“ над 420 000 души в България живеят с някаква форма на воден режим.