Бюджетната комисия в парламента гласува във вторник на първо четене промени в Закона за местните данъци и такси. Ако те бъдат приети, от следващата година един и същ недвижим имот ще има две данъчни оценки: едната ще служи за определяне на данък сгради, а другата за такса смет.
Законопроектът предвижда данъчните оценки да се повишават на етапи в рамките на три години. Увеличението е с 30% от 2027 г., а през 2028 и 2029 г. оценките ще растат с по 35%. До края на периода те трябва да се удвоят. Промяната засяга както жилищата, така и земеделските земи.
Какво се променя при данъците
Ако общинските съвети не променят данъчната ставка, 30-процентното увеличение на оценките догодина ще доведе до същото по размер повишение на данъка върху недвижимите имоти. Законът позволява ставката да бъде между 0.1 и 4 промила. Мнозинството от депутатите изразиха съмнение, че общинските съвети ще я намалят, за да смекчат ефекта. Подобно очакване споделиха от управляващата „Прогресивна България“. Кметовете пък отдавна чакат възможност за по-големи приходи от този данък.
От Сдружението на общините заявиха пред бюджетната комисия, че приветстват промените. Според тях данъчните оценки са останали замразени 20 години въпреки бума на имотния пазар. Новата данъчна оценка ще се отрази и на данъците при покупка, дарение и наследяване на недвижим имот. По разчети на Министерството на финансите общинските бюджети ще получат 73.4 млн. евро повече догодина, 172 млн. евро през 2028 г. и 270,8 млн. евро през 2029 г.
Без по-висока такса смет
При определянето на таксата за битови отпадъци данъчната оценка няма да се увеличава. Заместник-финансовият министър Людмила Петкова обясни, че законът въвежда преходен период. През него осъвременената оценка ще се умножава със съответен коефициент, за да се върне на нивото си от 2026 г. Така ефектът от увеличението ще бъде неутрализиран.
Спорът за двете оценки
Бившият финансов министър и депутат от ГЕРБ Теменужка Петкова определи въвеждането на две различни оценки за един имот като законово противоречие. По думите ѝ това ще доведе до съдебни спорове и напрежение в обществото и в търговията с недвижими имоти. От Министерството на финансите не се съгласиха с това тълкуване и отхвърлиха тезата, че оценките ще са две различни.
Депутати от опозицията поискаха оценките да бъдат диференцирани по региони, защото пазарните цени на имотите в страната се различават значително. От министерството и от „Прогресивна България“ отговориха, че това е невъзможно. Людмила Петкова уточни, че се актуализира единствено базисната оценка, която след това се коригира с различни коефициенти според особеностите на имота.
Какво искат общините за таксата за смет
За поредна година Сдружението на общините настоява в закона изрично да бъде записано, че общините могат да ползват данъчната оценка като база за такса смет. От няколко години това е забранено, а общините са длъжни да приложат принципа „замърсителят плаща“ и да таксуват домакинствата според количеството изхвърлени отпадъци. Всяка година обаче парламентът гласува изключение, затова повечето общини продължават да използват данъчната оценка.
Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева заяви, че въпросът не е уреден и че в проекта не се удължава преходният режим. Тя поиска изричен текст, който да осигури правна сигурност на общините. Людмила Петкова припомни, че спорът датира от 2013 г., когато Европейската комисия образува срещу България процедура за нарушение в Съда на ЕС. Оттогава страната е поела ангажимент да въведе принципа „замърсителят плаща“, но само малка част от общините са въвели реално измерване на отпадъците и нов модел за такса смет. От „Прогресивна България“ обещаха да прецизират текстовете между първото и второто четене на законопроекта.
