Цените на жилищата в България са се променили така, че съотношението им към доходите на домакинствата през 2025 г. е с 16,2 на сто по-ниско, отколкото през 2015 г. Това показват данните на Евростат. По размер на понижението страната ни е на трето място в Европейския съюз, след Румъния и Финландия. За целия ЕС показателят е нараснал със 6,8 на сто, тоест средно в общността жилищните цени са се увеличили по-бързо от доходите.

Къде съотношението расте и къде намалява

През разглеждания период показателят се е повишил в 17 държави членки, а в останалите 10 е намалял. Най-силен ръст е отчетен в Португалия с 60,8 на сто. Следват Нидерландия с 34,3 на сто, Унгария с 26,5 на сто, Чехия с 25,8 на сто и Испания с 24,5 на сто. На другия полюс най-голям спад има в Румъния с 42,8 на сто, във Финландия с 25,2 на сто и в България със 16,2 на сто.

Как се изчислява показателят

Индикаторът съпоставя промяната в цените на жилищата с промяната в доходите на домакинствата на човек от населението спрямо избрана базова година. Стойността му се покачва, когато цените растат по-бързо от доходите, и намалява, когато изостават от тях. Ако двата показателя се движат с еднакъв темп, тя не се променя. Данните отразяват как се е изменило съотношението във всяка отделна държава, но от тях не може да се определи къде за закупуването на жилище са нужни най-малко годишни доходи.

Стандартизирано съотношение спрямо дългосрочната средна стойност

Евростат следи и стандартизирано съотношение, което показва доколко цените на жилищата спрямо доходите са над или под дългосрочната средна стойност, изчислена за периода от 2000 г. насам. В ЕС показателят е достигнал два пика. През 2007 г., преди световната финансова криза, той е бил със 7,9 на сто над средното равнище, а през 2022 г. го е надхвърлил със 7,4 на сто. Между двата върха съотношението е паднало до 6,4 на сто под средното през 2014 г. и след това отново е тръгнало нагоре. След понижения през 2023 и 2024 г. през 2025 г. то е останало малко над дългосрочната си средна стойност, с 0,03 на сто.

За какво служат допълнителните индикатори

Стандартизираното съотношение подпомага откриването на възможни дисбаланси на жилищния пазар. Затова се използва като допълнителен показател в таблото по Процедурата за макроикономически дисбаланси на ЕС. За по-пълна оценка на достъпността на жилищата се вземат предвид и броят на годишните доходи, необходими за покупка, и разходите за финансиране с ипотечен кредит. Отделно Евростат проследява дела на текущите жилищни разходи в разполагаемия доход на домакинствата.