Екстремните горещини намаляват производителността на работната сила в света с 2%, което струва на глобалната икономика 3,9 трилиона долара всяка година. Това показва ново проучване на аналитици от компанията за пазарни изследвания MSCI Inc., представено в материал на Марк Гонглоф за Bloomberg Opinion от 22 октомври 2026 г. Според доклада 81% от 2414-те компании в индекса MSCI All Country World (ACWI) вече усещат негативните последици от високите температури.
Колко струват горещините
Според оценката на MSCI спадът в производителността от 2% е достатъчен, за да свие световния БВП с 2%, което се равнява на 3,9 трилиона долара годишно. Секторите не са засегнати поравно, тъй като строителните работници понасят жегата много по-тежко от банкерите, но всеки отрасъл понася поне известен удар. В дългосрочен план общият ефект ще нарасне до 2,5% от БВП дори при сравнително оптимистични сценарии за въглеродните емисии. При настоящата световна тенденция към отстъпление от постигнатия напредък в климатичната политика загубите могат да достигнат 3,3%, или 6,5 трилиона долара на година.
Ударът върху компаниите
Негативното въздействие вече се усеща в 81% от компаниите в ACWI, макар планетата да е само с 1,4 градуса по Целзий по-топла спрямо прединдустриалната епоха. Индексът обхваща около 85% от световния публичен фондов пазар, а при някои фирми загубите надхвърлят 5% от приходите. Само 60% от компаниите в индекса съобщават, че предприемат мерки срещу горещините, като при 45% от тези усилия се свеждат до „мониторинг и оценка“. По-ефективните решения, като климатизация и задължителни почивки за вода, изискват от бизнеса време и средства.
Аклиматизация и горещи вълни
Според проучването работниците могат да се аклиматизират към жегата, което компенсира около 17% от загубите в производителността. Затоплянето обаче не протича по плавна линия, а горещите вълни, като тази през лятото в Европа, могат да свият производителността до 5% в екстремни случаи. Изчисленията на MSCI показват, че вероятността за подобни събития днес е около четири пъти по-голяма, отколкото преди индустриалната епоха. При затопляне над 2°C, към което води сегашната траектория, тя ще нарасне 5,6 пъти. В по-горещи условия става по-трудно да се строят центрове за данни, да се доставят пратки или да се топи желязо.
Какво не влиза в изчисленията
Данните на MSCI отчитат единствено загубите в производителността на труда заради екстремните горещини. В тях не са включени щетите върху селскостопанските култури и критичната инфраструктура, нито ролята на жегата в задълбочаването на сушите, които затрудняват производството и преноса на електроенергия. Извън сметките остават и здравните разходи, свързани с горещините, които влошават състояния от сърдечносъдови заболявания до проблеми с психичното здраве. Не са отчетени и последиците от дима при горски пожари, които само в САЩ струват 244 милиарда долара годишно според проучване на Националното бюро за икономически изследвания (NBER) от 2024 г. Природните бедствия пък са коствали на американската икономика 7,25 трилиона долара през последното десетилетие, по оценки на Bloomberg Intelligence.
По-широка оценка на загубите
Според проучване на икономисти от университетите „Станфорд“ и „Нортуестърн“, публикувано от NBER през 2024 г. и актуализирано тази година, световната икономика ще се свива с 20% при всяко повишение на температурата с 1°C. Това се равнява на 39 трилиона долара годишно за всеки градус затопляне, изчислени въз основа на прогнозата на MSCI за глобалния БВП през 2025 г. по паритет на покупателната способност. Последствията от климатичните промени вече засягат и места, смятани някога за безопасни, от Северна Канада до Ашвил в Северна Каролина.
