Европейската комисия даде зелена светлина на схема за държавна помощ в България, насочена към предприятия с високо енергийно потребление. Общият бюджет на мярката възлиза на 334 млн. евро и има за цел да облекчи разходите за електроенергия на индустрията в следващите три години.
Одобрената схема предвижда финансова помощ за компании от енергоемки отрасли като металургия, химическа индустрия, производство на цимент и торове. Мярката е насочена към фирми, които са изложени на риск от загуба на конкурентоспособност заради високите цени на електроенергията и опасността да изнесат дейността си извън Европейския съюз.
Подкрепата ще се реализира чрез намаляване на сметките за ток, като средствата ще се предоставят чрез доставчиците на електроенергия.
Период и параметри на схемата
Мярката ще действа със задна дата от 1 юли 2025 г. и ще продължи до 30 юни 2028 г., като обхваща тригодишен период.
За първата година от прилагането ѝ са предвидени до 124 млн. евро. Общият ресурс от 334 млн. евро ще бъде разпределен за целия период, съобразен с регулаторните цикли на енергийния пазар у нас.
Компенсациите могат да достигнат до 50% от разходите за електроенергия за определен обем потребление, като механизмът се задейства при цени над около 63 евро за мегаватчас.
Условия за получаване на средствата
Едно от основните изисквания към предприятията е поне половината от получената помощ да бъде инвестирана в мерки за декарбонизация и повишаване на енергийната ефективност. Това включва проекти като внедряване на възобновяеми източници, електрификация на производството и технологии за съхранение на енергия.
Инвестициите трябва да бъдат реализирани в срок до 48 месеца след получаването на средствата.
Част от европейската политика за чиста индустрия
Схемата е одобрена в рамките на Пакта за чиста промишленост на ЕС и е насочена към запазване на конкурентоспособността на европейската индустрия при прехода към по-чиста енергия. Подобни мерки са одобрени и за други държави, включително Германия с бюджет от 3,8 млрд. евро и Словения с 90 млн. евро.
Основната цел е да се предотврати т.нар. „въглеродно изтичане“ – преместване на производства в страни с по-ниски екологични изисквания и по-евтина енергия.
