От тази година криптоборсите по света, обслужващи клиенти от Европейския съюз, са задължени да предоставят на данъчните власти в държавите членки информация за дейността на своите потребители. Промяната бележи сериозно затягане на данъчния контрол върху търговията с криптоактиви и дава на НАП достъп до данни, до които институцията досега не е получавала автоматичен достъп. За новите изисквания коментира Владислав Драмалиев, директор на Фондация „Битхоуп“, гост на предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
По думите на Драмалиев всяка платформа за търговия с криптовалути, която има клиенти от ЕС, вече подава автоматично информация за трансакциите, депозитите, тегленията и цялостната активност на потребителите си към приходните агенции в съюза. Сред получателите на тези данни е и българската НАП, което означава, че информацията за цялата 2026 година ще стигне до приходната администрация.
Очаква се по-лесно откриване на несъответствия
Според госта възможностите на НАП да обработва големи масиви от информация не бива да се подценяват. Той посочи, че развитието на изкуствения интелект и придобитият опит в анализа на блокчейн трансакции ще повишат съществено ефективността на данъчния контрол. Съпоставянето на данните от криптоборсите с подадените данъчни декларации ще позволи на приходната администрация да засича разминавания, а самият контрол върху данъците и криптоактивите се затяга сериозно от началото на 2026 година. Инвеститорите, добави Драмалиев, вече трябва да са подготвени да доказват произхода на средствата си и начина, по който са формирани данъчните им задължения.
Счетоводителите пред нови предизвикателства
Новият режим на докладване ще натовари и счетоводителите, които ще трябва да обработват значително по-голям обем информация. При активните трейдъри често става дума за хиляди трансакции, извършени през различни платформи, което на практика прави наложително използването на специализиран софтуер. Драмалиев обясни, че свързването на счетоводно приложение с определена крипроборса за анализ на трансакциите е сравнително лесно, но остава нужна допълнителна информация — на каква цена са придобити активите, откъде постъпват средствата и накъде се насочват. Всеки потребител трябва да е наясно каква сума трябва да плати като данък и защо точно толкова. По думите му броят на счетоводителите с опит в тази област расте, но обработката на криптотрансакции остава значително по-сложна от традиционното счетоводство.
Стейбълкойните навлизат при плащания на AI агенти
Извън темата за регулациите Драмалиев коментира и разрастващата се употреба на стейбълкойните — при международни разплащания, но и като разплащателна инфраструктура за AI агенти. Според него именно при съвсем малки суми технологията изпреварва традиционните картови оператори: трансакции под 20 цента (0,2 долара) не са изгодни за обработка през карти, докато при някои блокчейн мрежи таксите слизат до 0,001 цент и по-ниско. Точно такива микроплащания AI агентите могат да извършват безпроблемно, а разплащането със стейбълкойни се случва почти мигновено.
По отношение на пазара на криптоактиви Драмалиев отбеляза, че скорошното поскъпване на водещите монети само по себе си не означава обръщане на низходящата тенденция. Засега липсва съществено завръщане на дребните инвеститори, а до края на годината не е изключено пазарът да достигне ново дъно.
