Задълженията на българските домакинства по жилищни заеми са станали 19.65 млрд. евро към края на септември 2026 г. Това е с 24.8% повече спрямо същия месец на 2025 г. Лихвите остават ниски, но покупката на жилище все така тежи на семейните бюджети. Според анализ на кредитния посредник Credit Manager месечната вноска по ипотека в пет големи български града отнема между 30% и 36% от средната брутна заплата.
Кредитите на домакинствата растат с над 20%
Данните на Българската народна банка (БНБ), цитирани от Credit Manager, показват, че общият размер на кредитите на домакинствата в края на септември е 33.11 млрд. евро. На годишна база това е увеличение с 20.7%. Ипотечните заеми заемат 19.65 млрд. евро от тази сума. Потребителските кредити са 12.42 млрд. евро и са нараснали с 16%.
Лихвите по новите жилищни заеми леко намаляват
Само през септември новите жилищни кредити са на стойност 643.6 млн. евро, или с 3.5% повече от август. Средната лихва по тях се е понижила от 2.42% през август до 2.41% през септември. Годишният процент на разходите (ГПР) е спаднал от 2.81% на 2.76%.
Колко струва ипотеката в големите градове
Credit Manager изчислява месечната вноска за жилище от около 80 кв. м. Тя варира между 359 евро в Русе и 625 евро в София. Разчетите са при 20% самоучастие, срок на кредита от 30 години и годишна лихва от 2.42%. Анализът ползва офертни цени на имотите, а не данни за реално сключени сделки. За заплатите са използвани данни на НСИ за средните брутни доходи по области през второто тримесечие на 2026 г. Изчисленията не включват такси и застраховки и приемат, че лихвата остава непроменена през целия срок.
Най-голяма е тежестта на вноската във Варненска област. Там тя би отнемала 36.2% от средната брутна месечна заплата. Най-високата вноска като абсолютна стойност обаче е в София – 625 евро, което представлява 32.2% от средната брутна заплата в София-град.
Купувачите вече не бързат след въвеждането на еврото
Според Credit Manager през 2025 г. очакванията за въвеждането на еврото са ускорили част от сделките. Купувачите са се опасявали от рязко поскъпване на жилищата и кредитите. През 2026 г. този психологически фактор до голяма степен отпада. След присъединяването на България към еврозоната хората отделят повече време за огледи, сравняване на оферти и оценка на финансовите си възможности.
Ограниченията на БНБ и разликата при по-висока лихва
Достъпът до ипотечно финансиране остава обвързан с ограниченията на БНБ, въведени през октомври 2024 г. Те определят максималния размер на заема спрямо стойността на обезпечението, допустимата тежест на плащанията по дълга спрямо доходите и срока за погасяване. Целта им е да ограничат риска от прекомерна задлъжнялост, но не правят непременно покупката на жилище по-достъпна.
От Credit Manager посочват, че възможността за максимален кредит не означава, че той е финансово разумен избор. При примерен заем от 150 хил. евро за 30 години и лихва от 2.41% месечната вноска е около 585 евро. Ако лихвата се повиши с един процентен пункт до 3.41%, при същата главница и срок в началото на кредита вноската би била около 666 евро. Разликата е приблизително 81 евро на месец, или близо 1000 евро на година.
