Данните на Евростат за първото тримесечие на 2026 г. поставят България в десетката на страните от ЕС с най-висок ръст на производителността на труда. Същевременно статистиката на Националния статистически институт (НСИ) показва, че средните възнаграждения се увеличават с темп, десет пъти надвишаващ този на реалната производителност.

България сред лидерите по ръст на производителността

Производителността на един зает в страната нараства с 1,3% спрямо същия период на предходната година, при средно за Европейския съюз увеличение от едва 0,1%. Начело на класацията са Дания с 4,8%, следвана от Литва с 3,5% и Словения с 2,7%. На противоположния полюс се намират Ирландия с най-голям спад от 17,1%, Латвия с минус 1,3% и Чехия с минус 0,8%. В първата десетка на ЕС влизат още Полша, Естония, Швеция и Гърция. Нидерландия, традиционно смятана за високопроизводителна икономика, изостава от България по темп на растеж, което се дължи на значително по-високата база на заплащане там.

Разходите за труд изпреварват производителността

Паралелно с положителната производствена картина статистиката разкрива сериозно предизвикателство пред бизнеса. Разходите за един отработен час в страната са нараснали с 12,6% в сравнение с първото тримесечие на 2025 г., докато средноевропейското увеличение е между 3 и 4%. По данни на Евростат за четвъртото тримесечие на 2025 г. един час труд у нас струва около 12 евро, при средно 33 евро за ЕС. При положение че производителността нараства само с 1,3%, а заплатите с двуцифрен процент, работодателите са поставени пред трудна алтернатива: или да прехвърлят по-високите разходи в крайните цени на стоките, ускорявайки вътрешната инфлация, или да свиват собствените си маржове.

Минималната заплата е поскъпнала близо 200% за десет години

Особено показателен е примерът с минималното трудово възнаграждение. Въпреки че България заема последно място сред страните членки по абсолютен размер на МРЗ, нейният ръст за периода от 2016 до 2026 г. е близо 200%. От 215 евро през януари 2016 г. тя достига 620 евро през януари 2026 г., а средногодишният темп на покачване за десетилетието е 11,2%.

Производителността в ЕС забавя темп

На равнището на целия Европейски съюз производителността на труда бележи минимален ръст от 0,1% в първото тримесечие на 2026 г. — и при изчисление на работник, и на отработен час — в сравнение с аналогичния период на 2025 г. За сравнение, в края на 2025 г. показателите бяха значително по-добри: плюс 0,8% на работник и плюс 0,7% на отработен час. Между четвъртото тримесечие на 2023 г. и първото тримесечие на 2025 г. се наблюдаваше стабилно възстановяване, при което производителността достигна съответно 1,3% на работник и 1,7% на час, след което тръгна надолу и се върна на нивата от второто тримесечие на 2024 г. Средно за ЕС почасовите разходи за персонал са нараснали с 3,7% в края на 2025 г., а индексът на разходите за труд за първото тримесечие на 2026 г. е 3,6% — темп, надвишаващ производителността, но в значително по-малка степен, отколкото в България.