ДР Конго, водещ световен доставчик на кобалт и вторият по големина производител на мед, наложи незабавна забрана за износ на суровите концентрати на двата метала. Мярката цели да насочи повече от преработката на суровините към местната индустрия и да задържи по-голяма част от добавената стойност в страната. Заповедта е подписана съвместно от министрите на минното дело, външната търговия и икономиката на ДРК, съобщава „Ройтерс“. Заедно със забраната влиза в сила и нов данъчен режим за икономически значимите странични продукти от добива, сред които са редките минерали, извличани при рафинирането.

Пазарите реагираха незабавно

Тримесечната цена на медта на Лондонската метална борса скочи с 1,8% до 14 369,5 долара за метричен тон, отчита Mining.com.au. Новото ниво е съвсем близо до абсолютния рекорд от 14 527,5 долара за тон, регистриран на 29 януари 2026 г. Ръстът повлече целия минен сектор нагоре. Glencore обяви 86% увеличение на оперативната си печалба до 10,1 милиарда долара за първите шест месеца на годината и потвърди, че през октомври ще бъде листвана и в Сидни. Акциите на Freeport-McMoRan поскъпнаха с 3,3%, а тези на BHP и Rio Tinto – с над 2%.

Развитието се вписва в по-широка тенденция, наречена „ресурсен национализъм“ – ДР Конго се присъединява към други африкански държави, които ограничават износа на суровини с цел да изградят собствена преработвателна индустрия. Търсенето на мед расте заради нуждите на AI центровете за данни, възобновяемата енергия и електромобилните батерии, докато предлагането остава хронично недостатъчно. Недостигът на кобалт пък пренасочва част от производството към нови играчи като Индонезия, а автомобилните производители вече обръщат поглед към LFP железофосфатните батерии като алтернатива.

Четвърти опит за ограничение от 2013 г. насам

Конго вече е налагала подобни ограничения през 2013, 2019 и 2023 г., но и в трите случая властите отстъпваха, когато местният капацитет за преработка се оказваше недостатъчен за поемане на целия обем суровина. Новата заповед обаче отменя изцяло рамката от 2023 г. и предвидените в нея изключения, като въвежда много по-строг режим за износ и облагане на ценните странични продукти от минния сектор. В документа се посочва, че целта е „необходимостта минните оператори да бъдат стимулирани да предлагат и изнасят продукти с висока добавена стойност“. Срещу новите правила се изправят големите компании в региона – Glencore, китайските CMOC Group и Zijin Mining, както и държавната Gécamines, съобщават местни медии.

Данните показват, че страната вече изнася медта предимно в преработен вид. През първото тримесечие на 2026 г. износът на медни катоди е достигнал 696 725 тона, докато сурови концентрати са изнесени само 53 926 тона – около 18 900 тона чист меден метал. За същия период са изнесени и 51 940 тона кобалтови хидроксиди, съответстващи на 17 054 тона кобалтов метал.

Мината Kamoa-Kakula е най-застрашена

Кристиан-Жеро Нийма, анализатор в China-Global South Project, смята, че новата забрана едва ли ще навреди сериозно на повечето компании, тъй като по-голямата част от медта и кобалта в страната вече се преработва на място. По думите му най-силно засегната може да бъде мината Kamoa-Kakula, която все още изнася известни количества суров концентрат благодарение на временни изключения и осигурява около 64% от целия обем сурови концентрати, добивани в ДРК. Проектът е съвместно предприятие между канадската Ivanhoe Mines и китайската Zijin Mining, всяка от които държи по 39,6% от капитала, докато конгоанското правителство притежава 20%, а останалите 0,8% са собственост на Crystal River Global.