Бизнесът, науката и неправителственият сектор в България си подадоха ръка за постигане на технологична ефективност и национален суверенитет в сферата на изкуствения интелект. През изминалата седмица бе учреден Алианс за устойчиво развитие на изкуствения интелект (АУРИИ) – нова структура, която обединява стартиращи и вече утвърдени компании, включително такива, признати за лидери в своите технологични ниши на световно ниво. Новината бе съобщена от Милена Ангелова, заместник-председател на АУРИИ и изпълнителен заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), както и от Ивайло Петров, председател на Управителния съвет на АУРИИ и собственик на „АОСИА България“ ЕАД, по време на предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.

„В България има нужда от по-практическо внедряване на изкуствения интелект в различните сектори, за да се увеличи конкурентоспособността, ефективността, включително и качеството на живот“, обясни мотивите зад създаването на новата организация Ивайло Петров. По думите на Милена Ангелова страната разполага с богат научен потенциал, но той се превръща твърде бавно в конкурентно предимство за икономиката. Целта е рутинните задачи да бъдат поети от AI агенти, докато хората поемат ролята на техни обучители и надзорници.

AI и конкурентоспособност

Изкуственият интелект не се разглежда като самостоятелно решение, а като ключова част от по-широко уравнение за развитие на икономиката. Според Петров в момента знанията и технологиите у нас са разпръснати, а идеята на АУРИИ е именно да ги обедини в единна система, обхващаща компетенции от всички сектори. Ангелова допълни, че алиансът ще функционира като обща платформа за диалог, представителен глас на работодателите и предприемачите, а също и като партньор на държавата по въпросите, свързани с европейския Акт за изкуствения интелект (AI Act).

Отговорен AI

Сигурността и етичните рамки на новите технологии заемат централно място в работата на АУРИИ. Петров предупреди, че еуфорията около изкуствения интелект в момента отваря врати към лични и фирмени данни, и ако контролът не бъде правилно структуриран още в началото, може да се отвори „кутията на Пандора“. Според него отговорният, устойчив и национален подход към AI не е просто желателен, а задължителен.

AI в публичния сектор

Внедряването на изкуствен интелект в държавната администрация носи значителни ползи, но е съпроводено и със специфични рискове. Петров посочи, че възможностите са неограничени – от оптимизация на разходите и по-правилни инвестиции до пряка помощ за гражданите, но основното предизвикателство остава изграждането на доверие в решенията и запазването на институционалната отговорност. Ангелова подчерта, че изкуственият интелект носи прозрачност и равнопоставеност, тъй като не може да бъде повлиян от корупционни практики.

Подготвен ли е българският бизнес

Според представителите на АУРИИ българският пазар се развива на две различни скорости – част от компаниите вече използват AI за задачи, за които други разчитат на цели отдели или дирекции. Именно преодоляването на тази разлика е сред целите на новия алианс, който планира обучения, оценка на нуждите от автоматизация и изчисляване на възвръщаемостта на инвестициите. „Изкуственият интелект няма да ни замени. Той трябва да помогне ефективността на бизнеса и на служителите да се увеличи многократно“, посочи Петров.

За решаването на кадровия проблем АУРИИ разчита на сътрудничество с академичните среди. Предвидени са три стъпки – бързо сертифициране на конкретни дигитални умения, обучение по базови познания за изкуствения интелект за широката публика, както и достъпни за всеки гражданин обучителни платформи през мрежата от дигитални центрове. Паралелно се планира и съвместно обучение между бизнеса и университетите за бързо придобиване на практически сертификати.