България отчете дефлация през юни, след като потребителските цени паднаха с 0,9% спрямо май – първият месечен спад от началото на годината. Това доведе до забавяне на годишната инфлация до 5,4%, показват окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ), които леко коригираха надолу предварителните оценки от 5,6% на годишна база и -0,8% на месечна база. За сравнение, през май месечната инфлация беше нулева, а годишният темп достигаше почти 7%.

Как се промениха цените през юни

Понижението на общото ценово равнище през юни се дължи основно на поевтиняването на транспорта, храните и част от сезонните стоки. От началото на годината натрупаната инфлация е 2,9%, а средногодишният темп за периода юли 2025 – юни 2026 г. възлиза на 5,1% спрямо предходните дванадесет месеца. Данните на статистиката показват, че макар темпът на растеж на цените да се забавя осезаемо, той остава сравнително висок в исторически план.

Кои стоки поевтиняха най-много

Най-силен принос за месечния спад имат разходите за транспорт, които намаляха с 3,3%, следвани от храните и безалкохолните напитки с 1,9% и облеклото и обувките с 1,1%. Сред хранителните продукти водещо е намалението при сезонните зеленчуци – краставиците поевтиняха с 25,8%, тиквичките и патладжаните с 25,7%, пиперът с 20,9%, а доматите с 20,2%. По-ниски бяха и цените на зелето, картофите, яйцата, сиренето и част от млечните продукти. Сериозен спад отчетоха и горивата: дизеловото гориво поевтиня с 9,4%, а автомобилният пропан-бутан – с 14,1%. Поевтиняха също международните самолетни билети, пакетните туристически услуги и някои домакински електроуреди.

Услугите продължават да поскъпват

Докато стоките поевтиняваха, услугите запазиха тенденцията на ръст. Най-голямо месечно увеличение отчетоха ресторантите и хотелите – с 1,5%, като само услугите за настаняване поскъпнаха с 6,3%. По-високи бяха и цените на образователните услуги (с 0,5%), здравеопазването (с 0,2%), както и на личните грижи, социалната защита и разните стоки и услуги (също с 0,2%). Поскъпване имаше при лекарските и стоматологичните услуги, както и при фризьорските и козметичните услуги. За сравнение, развлеченията, спортът и културата поевтиняха с 1% на месечна база.

Годишен поглед по сектори

Въпреки месечния спад транспортът остава секторът с най-голямо годишно поскъпване – 16,8%. Следват услугите на ресторантите и хотелите с ръст от 9,6%, развлеченията, спортът и културата с 10,8%, както и образованието с 9,4%. Храните и безалкохолните напитки поскъпнаха с 2,4% спрямо година по-рано, а жилищните разходи нараснаха с 5%.

По-нисък натиск за най-бедните домакинства

Данните на НСИ показват спад и при така наречената малка потребителска кошница, която измерва разходите на най-нискодоходните 20% от домакинствата – през юни тя намаля с 1%, основно заради поевтиняването на храните с 2,2%, докато нехранителните стоки и услугите отчетоха леко увеличение. Според хармонизирания индекс на потребителските цени, използван за сравнение между страните в Европейския съюз, месечната инфлация през юни беше минус 0,5%, а годишната – 5,2%.

Инфлацията остава висока в дългосрочен план

Натрупаната инфлация за последните три години – юни 2026 г. спрямо юни 2023 г. – достига 12,8%, а за последните пет години цените в България са се увеличили общо с 43,3%. Ден по-рано The Investment Institute, звеното за макроикономически прогнози на УниКредит, публикува анализ, в който предупреди, че инфлацията остава едно от основните предизвикателства пред региона на Централна и Източна Европа, включително България. Според анализаторите базови ефекти, повишения на данъци и шокове в цените на енергията продължават да тласкат инфлацията нагоре в различни държави, но очакванията са по-ниските енергийни цени да подобрят перспективите занапред.