Икономическият и социален съвет: Трудът без договор засяга около 10% от проверените сезонни работни места в България
Недекларираният труд е едно от най-тежките проявления на проблемите при сезонната заетост в страната. Това е основният извод на анализ, приет от пленарната сесия на Икономическия и социален съвет (ИСС). Документът е разработен по инициатива на председателя на 51-то Народно събрание и носи наименованието „Проблеми на сезонната заетост в България — продължителност, трайна заетост, доходи и социално осигуряване, квалификация на заетите лица“. Докладчици са членовете на ИСС Валентина Зартова от първа група, Андон Роков от втора група и Костадин Коларов от трета група.
Данните на Главна инспекция по труда за последните три години показват, че работата без трудов договор в сферата на сезонната заетост е трайно явление и се установява при около 10% от извършените проверки. Тревожни остават и констатациите за нарушения, свързани с възникването на трудовото правоотношение. Данните на Агенцията по заетостта посочват, че средният дял на сезонните работни места при търсенето на труд чрез бюрата по труда за последните шест години се движи между 10 и 13%.
ИСС посочва, че Европейският орган на труда и Европейската мрежа по миграция извеждат необходимостта от осигуряване на достойни условия на труд, справедливо заплащане и подходящо настаняване, редовни инспекции за предотвратяване на експлоатацията, леснодостъпна информация за правата на сезонните работници на разбираем език, както и засилен качествен контрол върху дейността на посредническите агенции.
В анализа се подчертава и нарастващата зависимост на определени сектори от работници от трети държави, което налага ефективно регулиране на процеса, съобразено с потребностите на икономиката и правата на наетите лица. За трайното решаване на структурните затруднения — липса на инвестиции, остаряваща инфраструктура, демографски спад и недостиг на квалифицирани кадри в по-слабо развитите райони — ИСС настоява за реални икономически мерки.
На същото заседание съветът прие и втори документ — анализ на регионалните дисбаланси в търсенето на работна сила, в който се предлагат политики за намаляване на неравенствата чрез инвестиции, модернизиране на инфраструктурата и насърчаване на квалификацията в изоставащите региони.


