Световната банка запази без промяна прогнозата си за растежа на българската икономика през 2026 г. от 2,6 на сто, но намали очакванията си за следващата година. Оценките са част от доклада „Как изкуственият интелект да работи: работни места, предприятия и производителност“ (Making AI Work: Jobs, Firms, and Productivity), публикуван на 6 октомври. Според същия документ България е сред трите страни в Европа и Централна Азия с най-голям капацитет на центровете за данни спрямо броя на населението.
Прогнозата за растежа на БВП
През 2025 г. брутният вътрешен продукт на България е нараснал с 3,1 на сто. Институцията очаква ръст от 2,6 на сто и през тази, и през следващата година, а през 2028 г. растежът леко да се ускори до 2,7 на сто. В сравнение с пролетната прогноза оценката за 2026 г. не се променя, докато тази за 2027 г. е намалена с 0,3 процентни пункта – от 2,9 на 2,6 на сто. Същите стойности, 2,6 на сто за 2026 г. и 2,9 на сто за 2027 г., банката е посочила и при предишното представяне на оценките през юни.
Дефицитът и вътрешното търсене
Според доклада силното вътрешно търсене поддържа икономическата активност у нас. То е подкрепено от по-високите реални заплати, ръста на кредитирането и по-хлабавата фискална политика. Същите фактори обаче ускоряват инфлацията и значително разширяват бюджетния дефицит. Банката прогнозира той да достигне 5,3 на сто от БВП през 2026 г. при 3 на сто година по-рано. Като причини са посочени бързото нарастване на социалните разходи, по-големите общински инвестиции и повишаването на енергийните субсидии.
След силното увеличение на потреблението и държавните разходи институцията очаква затягане на фискалната политика и по-бавен ръст на реалните заплати. Това ще задържи растежа около 2,6 на сто годишно през 2027 и 2028 г.
Европа и Централна Азия
За региона Европа и Централна Азия Световната банка очаква растежът да се забави от 2,6 на сто през 2025 г. до 2,2 на сто през 2026 г. След това той да се ускори до 2,4 на сто през 2027 г. и до 2,6 на сто през 2028 г. Без Русия икономиките в региона ще нараснат с 3 на сто тази година, с 3,4 на сто през следващата и с 3,7 на сто през 2028 г.
Докладът не съдържа отделни числови прогнози за Европейския съюз и еврозоната. По-слабият растеж в ЕС обаче е определен като един от факторите, ограничаващи износа и промишлеността в региона. За 2027 и 2028 г. банката очаква известно укрепване на икономическата активност в Съюза, което да подпомогне растежа в Централна Европа.
България сред лидерите по центрове за данни
Капацитетът на центровете за данни у нас е 2,89 мегавата на един милион жители. Данните са за 2025 г. или за последната година, за която има информация. По този показател пред България в региона са единствено Полша с 6,62 мегавата и Русия с 3,82 мегавата на милион души. Страната е една от само трите в Европа и Централна Азия с капацитет над един мегават на един милион жители.
Средното равнище за региона е 2,1 мегавата и остава далеч под 31,6 мегавата в държавите с високи доходи извън него. Според Световната банка недостигът на изчислителна инфраструктура е едно от най-сериозните ограничения пред широкото използване на изкуствен интелект. Европа и Централна Азия разполагат с под 1 на сто от 500-те най-мощни суперкомпютъра в света.
Изкуственият интелект в бизнеса и на пазара на труда
Сравнително добрата позиция по центрове за данни още не означава масово внедряване на изкуствения интелект в бизнеса. През 2025 г. поне една технология с ИИ използват 8,5 на сто от българските предприятия с най-малко десет служители, при средно 20 на сто за ЕС. Развитието е и силно концентрирано в столицата: над 90 на сто от обявите за работа в България, изискващи умения в областта на ИИ, са в столичния регион. Според доклада това крие риск новите технологии да задълбочат съществуващите регионални различия.
Секторът на бизнес услугите, който осигурява значителна част от висококвалифицираната заетост у нас, е сред най-силно изложените на промените от генеративния изкуствен интелект. Засега Световната банка не отчита широко изместване на работници. Тя очаква рутинните дейности да се автоматизират, а служителите да се пренасочат към контрол, проверка на качеството и решаване на по-сложни задачи. Главният икономист на институцията за Европа и Централна Азия Ивайло Изворски заявява, че основният риск през следващото десетилетие вероятно ще е твърде слабото внедряване и приспособяване към изкуствения интелект, а не прекомерното му използване.
