Делът на сивата икономика в България продължава да се свива и в момента се движи в рамките на 10-12% от брутния вътрешен продукт. Това показват анализи на Националната агенция за приходите, представени от заместник-директора на дирекция „Управление на риска“ в институцията Йорданка Кондарева.

По думите ѝ през последните години се наблюдава устойчиво намаляване на неформалния сектор, като изключение прави периодът на пандемията през 2020-2021 г., когато е отчетено временно увеличаване на недекларирания труд.

Данните са получени в рамките на проект, реализиран съвместно между НАП, Европейската комисия и консултантската компания EY България. В рамките на инициативата са разработени три иконометрични модела, които помагат на приходната администрация да анализира доколко се спазват данъчните и осигурителните задължения в страната.

Един от моделите е насочен именно към измерването на дела на сенчестата икономика. Резултатите показват, че реалният ѝ размер е по-нисък от често споменаваните в публичното пространство оценки и през последните години се движи около 10% от БВП.

Според експертите върху мащаба на недекларираната икономическа дейност влияят редица фактори. Сред тях са доверието на бизнеса и гражданите в държавните институции, ефективността на законодателството и неговото прилагане, както и нивото на безработица. Анализите показват, че увеличение на безработицата с 1% може да доведе до ръст на сивата икономика с около 0,18 процентни пункта.

Експертите посочват също, че по-високият дял на семейните фирми в икономиката може да увеличи риска от недекларирани доходи и неплащане на данъци. Затова ограничаването на сивия сектор остава сред основните приоритети на държавните институции, които през последните години разработват различни мерки за подобряване на събираемостта на публичните приходи.