Пазарът на труд у нас постепенно се охлажда, показва проучване на Агенцията по заетостта за потребностите от работна ръка през 2026 г., което коментира Институтът за пазарна икономика. Работодателите търсят по-малко хора, но недостигът на кадри в някои сектори не изчезва. Зад общия спад стоят различни процеси в отделните области и според размера на предприятията.
Обявеното от работодателите незадоволено търсене на работници е намаляло до 212 хил. души, или с над 8% спрямо година по-рано. Делът на фирмите, които смятат да наемат, е спаднал с 1,5 процентни пункта, а делът на тези, които планират съкращения, е нараснал с 0,5 пункта.
Най-голям е спадът в строителството
Търсенето намалява във всички сектори, но най-осезаемо е при специалистите с професионална квалификация. В строителството то е с над 10 хил. души по-малко за една година, което отразява забавянето на новото строителство. По-умерено е охлаждането в индустрията, търговията, транспорта и туризма. В индустрията причина вероятно е по-голямата несигурност, съчетана със стагнацията в икономиките на основните търговски партньори на страната.
Спадът е съсредоточен в малките и средните предприятия. Големите фирми с над 250 заети, напротив, увеличават намеренията си за наемане.
Кои професии се търсят най-много
Сред най-търсените професии няма съществено пренареждане. От общо 115 хил. души, които се търсят с професионална квалификация, най-много са нужни машинни оператори (9,8 хил.). Следват строителите (6 хил.), шивачите (4,5 хил.), готвачите (4,3 хил.) и сервитьорите (4 хил.). Това показва трайни дефицити в професионалното образование, което не успява да се нагоди към потребностите на работодателите. Недостигът е концентриран и в туризма и някои отрасли на преработващата промишленост, където липсва достатъчно предлагане на труд.
При специалистите с правоспособност или висше образование водят шофьорите с 5,9 хил. и още 1,3 хил. в международните превози. След тях са медицинските сестри (4,7 хил.), учителите (4,2 хил., плюс 1,3 хил. други педагогически специалисти и хиляда преподаватели) и лекарите (2,7 хил.). Сред висшистите водеща е ролята на публичния сектор, най-вече на здравеопазването и образованието.
Различни тенденции по области
В отделните региони тенденциите са противоположни. В област София, Кърджали и Разград търсенето на труд за година е намаляло с над 70%, а в столицата спадът е над 54%. В Ямбол недостигът на работници е нараснал над три пъти, а в Перник два пъти. Най-много работници се търсят в Пловдив (26 хил.), следван от Пазарджик и Бургас с по 17 хил. всеки. Това отчасти се дължи и на особеностите на извадката на агенцията. Като цяло силен недостиг има в районите, където водеща роля имат преработващата промишленост с ниска до средна добавена стойност и туризмът.
Работодателите все по-често не намират кандидати
Променя се и това, което пречи на фирмите да наемат. Преди година за почти половината от тях основният проблем беше липсата на квалификация или образование у кандидатите. През 2026 г. тази причина остава водеща, но делът є е намалял с над 25 процентни пункта. По-голяма тежест имат липсата на мотивация, общата липса на кадри и липсата на желаещи за конкретната длъжност. Всяка от тези три причини се посочва като водеща от около 20% от работодателите.
Все повече фирми планират да запълват недостига с работници от чужбина. Делът им е нараснал от 10% в миналогодишното проучване до над 16% в сегашното.
Какво стои зад по-предпазливите намерения
По-предпазливите планове за наемане отразяват забавянето на строителната и промишлената активност, както и по-реалната оценка на работодателите за пазара на труд. Предлагането на квалифицирани кадри е ограничено, трудно е да бъдат привлечени неактивните, а конкуренцията за работници от чужбина е силна. Същевременно възстановяването на туризма и трайно ниските заплати в сектора поддържат недостига на кадри, а здравеопазването и образованието продължават да имат хронични затруднения.
Засега охлаждането личи най-вече в намеренията на работодателите. Безработицата остава на исторически ниско равнище, заетостта надхвърля върховете от 2019 г., а заплатите растат по-бързо от инфлацията. Ако по-слабото търсене се задържи, то може да забави ръста на заетостта и да намали натиска за увеличение на възнагражденията, особено в столицата, където високотехнологичният сектор беше сред двигателите на заплатите. По-бавният ръст на доходите би охладил и потреблението, което в момента е основният двигател на икономическия растеж.
