България, Естония и Румъния са сред страните в ЕС, където храните са се оскъпили с малко над 50% от септември 2021 г. насам. Най-голямото натрупано поскъпване е в Унгария, където то надхвърля 50%. В Люксембург, Швеция и Франция то е около 25%. Данните са от анализ на европейските ценови тенденции, базиран на информация на Евростат и на националните статистически служби, а за него съобщава „Евронюз“.
През тази година общото поскъпване на храните в Европа остава сравнително ограничено, но последните данни показват ново ускоряване при пресните продукти. Натрупаното за 5 години оскъпяване натежава най-много на домакинствата в Източна Европа, защото храната заема по-голям дял от семейните им бюджети. Затова дори малко ново увеличение може да се почувства по-силно в София и Букурещ, отколкото в Люксембург.
Къде цените растат и къде падат
Септември е последният месец със съпоставими данни за всички държави членки. Тогава храните и безалкохолните напитки поскъпват най-силно в Кипър, с 4% на годишна база. Следват Испания с 2,7%, Румъния с 2,6%, Малта с 2,5% и Португалия с 2,4%.
В 14 от 27-те държави членки цените на храните и безалкохолните напитки са били по-ниски спрямо година по-рано. Най-голям е спадът в Швеция, където е 6,3%, след като от 1 април страната намали наполовина ДДС върху храните, от 12% на 6%. Мярката ще действа до края на 2027 г. В Латвия, Унгария и Чехия поевтиняването е между 3,8% и 4,8%. Извън ЕС Турция отчита значително по-висока хранителна инфлация, 27,6% за година.
Пресните храни поскъпват по-бързо
В еврозоната храните, алкохолът и тютюневите изделия са по-скъпи с 1,6% през октомври спрямо същия месец година по-рано. При преработените храни, алкохола и тютюневите изделия годишният ръст е едва 0,5%. Непреработените храни, сред които плодове, зеленчуци, месо и риба, са поскъпнали с 4,6%, а през август увеличението при тях е било 2,7%.
Разликите се виждат и между големите икономики. Във Франция общото поскъпване на храните през октомври е 1,2%, но пресните продукти са с 8% по-скъпи на годишна база. През септември техният ръст е бил още по-висок, 9,5%, според френската статистическа служба ИНСЕЕ. В Германия храните са поскъпнали с 0,4%, а в Португалия непреработените продукти се увеличават с 3,7%, колкото и през септември. В Испания хранителната инфлация продължава, но с по-бавен темп от година по-рано.
Италия е пример за рязко ускоряване. Според предварителните данни на статистическия институт ИСТАТ непреработените храни през октомври са с 7,5% по-скъпи спрямо същия месец на 2025 г., а през септември ръстът е бил 5,5%. Потребителската кошница от храни, стоки за дома и лична хигиена е поскъпнала с 2,5%, при 1,5% месец по-рано.
Енергията отново натиска цените
Ускоряването на хранителната инфлация съвпада с нов скок на общата инфлация в еврозоната. По предварителни данни на Евростат тя е достигнала 4% през октомври, най-високото ниво за повече от 3 години. Основният двигател е енергията, чиито цени са се повишили с 20,8% спрямо година по-рано.
Скъпите горива, електроенергия и отопление се отразяват и върху производството и доставката на храни. Селскостопанската техника работи с дизел, оранжериите се нуждаят от отопление, а превозът на продукцията до магазините до голяма степен зависи от камиони. Пресните храни имат ограничен срок на съхранение и не могат да се складират дълго, затова са особено уязвими към енергийни сътресения. „Енергията и храните движат увеличението на цените, докато базисната инфлация остава сравнително стабилна въпреки продължаващия енергиен шок“, коментира Никола Нобиле, главен икономист за Италия в „Оксфорд Икономикс“.
Икономистите очакват инфлацията в еврозоната да продължи да се ускорява. Според прогнозата на „Пантеон Макроикономикс“ тя може да достигне пик от 4,5% през януари, а Европейската централна банка се очаква да повиши лихвените проценти през декември. Данните за октомври показват, че нов натиск върху цените на храните може да дойде в началото на зимата, когато към производствените разходи се добавят и по-високите сметки за отопление.
