Все повече правителства търсят начин работният процес да се пренареди в четири дни вместо в пет, с надеждата за по-добро съвместяване на професионалния и личния живот и за понижаване на умората сред персонала. Задължителна норма за целия пазар на труда засега липсва навсякъде по света, но множество държави вече изпробват модела чрез пилотни проекти или са приели закони, които отварят вратата за него.

Белгия и Исландия показват два различни подхода

Белгия е първата европейска страна, дала на служителите законно право да поискат преминаване към четиридневна заетост. Тук часовете не намаляват – просто същият обем работа се разпределя в четири по-дълги дни, а решението остава въпрос на договорка между работодател и служител.

Исландия често се сочи като държавата с най-убедителния резултат. Между 2015 и 2019 година там бяха проведени мащабни изпитания в държавния сектор, след което работното време на голяма част от служителите беше съкратено без промяна във възнагражденията. Понастоящем правото на по-кратка или на по-гъвкава работна седмица обхваща около 86% от заетите в страната. Наблюденията сочат запазена, а на места и по-висока производителност, както и осезаемо по-голямо удовлетворение сред персонала.

Великобритания проведе най-мащабния тест в света

Най-обемният експеримент с четиридневна заетост беше реализиран във Великобритания, като в него взеха участие десетки фирми и близо 3000 служители. Над 90% от работодателите решиха да задържат новия график, след като пилотната фаза приключи. Отчетени бяха по-рядко текучество на кадри, по-малко отсъствия по болест и по-висока удовлетвореност сред работещите, без производителността да пострада.

Испания, Португалия и Япония тестват собствени варианти

Испания финансира с държавни средства пилотни програми, чрез които се проверява дали намалените работни часове могат да вдигнат едновременно конкурентоспособността на бизнеса и жизнения стандарт на служителите. По сходен път е тръгнала и Португалия, където десетки компании доброволно се включиха в национална програма за изпробване на модела.

В Япония властите насърчават бизнеса да въвежда четиридневна заетост като част от борбата с преумората и с неблагоприятната демографска картина в страната. Няколко местни администрации, сред които и тази в Токио, вече прилагат подобен режим за държавните си служители.

Германия, Австралия, Ирландия, Канада и Нова Зеландия – доброволни пилоти

В Германия, Австралия, Нова Зеландия, Ирландия и Канада моделът се въвежда чрез доброволни пилотни програми на отделни компании. Първите наблюдения показват, че в голяма част от случаите производителността остава без промяна или дори нараства, докато нивата на стрес и професионално изтощение спадат.

Не всички държави поемат по този път. Франция отдавна работи с 35-часова работна седмица, Нидерландия държи едни от най-ниските стойности на средна продължителност на труда в Европа, а Чили постепенно намалява законовия таван до 40 часа седмично. Никоя от тези мерки не въвежда автоматично четиридневна заетост, но всички те очертават обща посока към по-гъвкави условия на труд.

Работи ли моделът на практика

Натрупаните до момента данни показват, че при добра организация компаниите успяват да запазят производителността си, като същевременно намаляват отсъствията по болест, текучеството и стреса сред персонала. По данни от международни пилотни инициативи 92% от участвалите работодатели са продължили да прилагат четиридневната седмица и след приключването на експерименталния период.

Четиридневната работна седмица все още не е световен стандарт, но посоката на движение е ясна – все повече правителства и компании търсят баланс между ефективността на бизнеса и качеството на живот на служителите. Оценката на труда постепенно се измества от броя прекарани в офиса часове към реално постигнатите резултати, а това е фактор, който може да превърне модела в една от най-съществените промени на пазара на труда през следващото десетилетие.