В края на октомври 2026 г. в Габрово се проведе Gabrovo Innovation Camp, който за три дни събра участници от България и Европа. Представители на културата, науката, бизнеса, местната власт и европейските институции обсъдиха как културата може да стане двигател на икономическото и общественото развитие. Дискусиите засегнаха и въпроса какво трябва да остане след една кандидатура за Европейска столица на културата и какви възможности предлага инициативата на малките и средните градове.

Изданието през 2026 г. наблегна на връзката между културата, индустрията, науката и иновациите, както и на възможностите за по-устойчиво развитие на града. Участниците работиха по конкретни казуси и разработваха практически решения.

Габрово и Велико Търново с обща кандидатура за 2032 г.

Габрово не води кандидатурата си самостоятелно. През 2025 г. то обяви съвместно с Велико Търново участие в надпреварата за Европейска столица на културата 2032. Българския град, който ще получи титлата, ще определи независимо европейско жури.

По време на форума беше подчертано, че кандидатурата не бива да се разглежда само като подготовка за една година с богата културна програма. Според участниците тя е шанс за изграждане на дългосрочна стратегия и нови партньорства, а също и за промяна в начина, по който градът използва културния, историческия и икономическия си потенциал.

Какво показва проучването на Комитета на регионите

Европейският комитет на регионите е възложил проучване за развитието на инициативата след 2033 г. и за ролята на местните и регионалните власти. То е изготвено от екипа на Беатриче Ерико и нейни колеги. Един от основните изводи е, че ползите от кандидатурата не свършват с получаването на титлата. Дори градовете, които не печелят конкурса, могат да постигнат значими резултати чрез нови културни стратегии, по-силни местни общности и партньорства между публичния сектор, бизнеса и културните организации.

Сред основните предизвикателства са устойчивото финансиране, административният капацитет и нуждата от последователна подкрепа независимо от политическите промени. Специално внимание проучването отделя на културното наследство, което трябва да продължи да носи ползи и след годината на титлата. Европейската комисия вече е представила и предложение за нова правна рамка на инициативата за периода 2034–2047 г., което поставя по-голям акцент върху дългосрочните резултати, приобщаването, устойчивото градско развитие и участието на младите хора.

Две работни направления: индустриални иновации и култура

Участниците в лагера се разделиха около две предизвикателства. Първото, „Габрово 2030: От знания към индустриални иновации“, търси начини за по-добро сътрудничество между бизнеса и научната общност. То включва и внедряване на изкуствен интелект и автоматизация, както и по-ефективно използване на технологичния потенциал на града.

Втората група, работила по темата „Габрово 2032: Пространството между нас“, се фокусира върху ролята на културата за създаването на активни общности, развитието на творческото предприемачество и подобряването на качеството на живот. Участниците проведоха и теренни проучвания в индустриални предприятия и културни пространства. В края на тридневната програма те представиха конкретни идеи и предложения за бъдещи партньорства.

Какво казаха кметът и Беатриче Ерико

Кметът на Габрово Таня Христова подчерта, че различните сектори трябва да работят заедно и натрупаните знания да се превръщат в реални действия. Според Беатриче Ерико особено обнадеждаващи са активното участие на младите хора и желанието им да останат в Габрово и да изграждат бъдещето си там.

Организаторите заключават, че надпреварата за Европейска столица на културата може да бъде много повече от състезание за престижно отличие. За Габрово тя е възможност да обедини културата, образованието, науката, бизнеса и гражданите около обща визия за следващото десетилетие.