Недостигът на работна ръка в Северна България отдавна не е изненада. По-интересното е друго – той върви заедно с устойчива безработица и с разширяваща се публична заетост. Това не е пазарен парадокс, а резултат от начина, по който се използва все по-ограниченият човешки ресурс.

Регионът губи население и застарява. Предприятията търсят хора, инвестициите стават по-предпазливи, а в редица общини най-големият работодател остава самата администрация. Така най-големият работодател е и най-големият бюджетен разход – структура, която пряко влияе върху местния трудов пазар.

Дефицитът на умения е само първият слой

Бизнесът търси техници, инженери, специалисти по поддръжка, оператори на автоматизирани линии. Образователната система продължава да произвежда кадри с ограничена практическа подготовка. Резултатът е познат – позиции има, кандидати няма.

Това обаче обяснява само част от проблема.

В условия на демографски спад всеки работещ има по-голяма тежест. Въпросът вече не е просто дали има хора, а къде работят.

Публичният сектор като конкурент за оскъдния труд

Когато значителна част от заетостта е в администрацията, трудът се изтегля от дейности, които създават добавена стойност, към такива, които се финансират чрез преразпределение.

Конкуренцията между публичния и частния сектор не е за по-висока производителност, а за по-голяма сигурност. При сходни доходи изборът е предвидим.

В нормална демографска среда този ефект е управляем. В свиващ се регион той се превръща в структурен проблем – всяка административна позиция означава един човек по-малко за реалната икономика.

Обратната логика на свиващата се система

Най-сериозното противоречие е просто: населението намалява, администрацията не.

Така броят на хората, които създават доходи, се свива, а броят на тези, които се издържат от публичния ресурс, остава непроменен или расте. Модел, който поддържа краткосрочна социална стабилност, но подкопава растежа.

Цената не е само фискална. Тя е в пропуснатите инвестиции, в ограниченото разширяване на предприятията и в трайно ниските доходи.

Затвореният цикъл

Липсата на хора спира новите проекти. Липсата на нови проекти задържа доходите. Ниските доходи ускоряват миграцията. Свиващото се население прави публичната система още по-трудна за издръжка.

Това е самоподдържащ се процес.

Стимулите за образование също се променят

Когато стабилната заетост не е пряко обвързана с производителност и квалификация, мотивацията за дългосрочна инвестиция в умения отслабва. Така разминаването между търсене и предлагане на труд се възпроизвежда.

Истинският въпрос

Проблемът на пазара на труда в Северна България не е само демографски, нито само образователен, нито само инвестиционен. Той е структурен – свързан с това къде се намира все по-малко на брой работната сила.

В регион с намаляващо население всяко решение за заетост е решение за растеж.

Когато най-големият работодател е и най-големият разход, недостигът на кадри не е временно състояние, а логичен резултат.

Изходът не е в механично свиване на системи, а във връщане на икономическата логика – обвързване на публичната заетост с ефективност и освобождаване на ресурс за дейности, които създават доходи.

Защото в условията на демографски спад въпросът вече не е колко работни места се поддържат, а колко от тях създават стойност.

Отговорът на този въпрос ще определи дали Северна България ще започне да привлича хора и инвестиции – или ще продължи да ги губи.