Европейската комисия публикува в четвъртък, 21 май, своята пролетна макроикономическа прогноза, която рисува тревожна картина за състоянието на българските публични финанси през следващите години. Според документа страната ни ще продължи да надвишава допустимата граница за бюджетен дефицит поне до края на 2027 г.

Дефицитът се задълбочава година след година

Прогнозата на Брюксел е, че бюджетният недостиг на България ще нараства постепенно — от 4,1% от брутния вътрешен продукт през 2026 г. до 4,3% през 2027 г. Сред основните причини за това са автоматичните механизми в социалните разходи, трайно повишените разходи за отбрана и публичните инвестиции. Допълнителен тласък ще дадат по-активното усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост през 2026 г., по-интензивното използване на европейски фондове, както и планирани доставки на военно оборудване през 2027 г. Натискът от страна на възнагражденията в публичния сектор се очаква да намалее, въпреки че ръстът им ще остане по-висок в сравнение с частния сектор.

Контекстът е важен: още през 2025 г. България наруши правилото за максимален дефицит от 3% от БВП, като завърши годината с недостиг от 3,5%. Изпълнението на този критерий беше едно от условията за приемане в еврозоната, а спазването му след присъединяването е съществено за демонстриране на стабилни публични финанси. Единственото, което може да предотврати образуването на официална процедура по свръхдефицит, е т.нар. евродерогация за военни разходи, която позволява до 1,5 процентни пункта от дефицита да бъдат извадени от сметката.

Икономическият растеж губи скорост

Комисията предвижда охлаждане на икономическата активност в България и през 2026, и през 2027 г. Причината е по-слабото нарастване на частното потребление, дължащо се на забавен ръст на заплатите и на заетостта. Конфликтът в Близкия изток се посочва като допълнителен негативен фактор, тъй като влошеният търговски климат ще намали покупателната способност на домакинствата и ще отслаби потребителското доверие. Публичното потребление също се очаква да се забави. По-оптимистична е прогнозата за износа — очаква се той да се възстанови, а основните износители да работят по-близо до пълния си производствен капацитет. До 2027 г. тази тенденция на по-умерен растеж се очаква да се запази.

Заплатите растат по-бавно

През 2025 г. компенсацията на един нает в България се е увеличила с 10,4%, движена от по-висок от очакваното ръст в публичния сектор, процеса на сближаване с останалите страни от ЕС и напрегнатия пазар на труда. Занапред обаче темпото на нарастване на възнагражденията ще се забавя. Фискалните ограничения, по-малките законово предвидени увеличения в публичния сектор за 2026 г. и охлаждането на икономиката ще се отразят в спад до 5,7% ръст на заплатите през 2026 г. и до 4,3% през 2027 г. Въпреки това пазарът на труда ще остане напрегнат, като безработицата се очаква да се задържи под 4% през целия прогнозен период.

Инфлацията ускорява темпото си

Измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), инфлацията в България се очаква да достигне 4,2% през 2026 г. Основните двигатели са по-скъпата енергия заради близкоизточния конфликт, последните покачвания на цените на хранителните стоки и базовите статистически ефекти, свързани с отшумяването на еднократното понижение на болничните такси от април 2025 г. Повишените производствени разходи, вторичните ефекти от по-скъпата енергия и устойчивата инфлация в сферата на услугите ще поддържат ценовия натиск и в следващите години. Прогнозата за 2027 г. е леко коригирана надолу спрямо есенното издание на прогнозата, което отразява по-ниски базови енергийни цени в сравнение с 2026 г. и отлагането на въвеждането на схемата за търговия с въглеродни емисии ETS2, която по-рано се очакваше да вдигне енергийните цени.