Поскъпването на торовете засяга пряко земеделските производители в цялата страна, включително в Северния централен регион. Разходите за торове формират до 40% от общите производствени разходи при отглеждането на основни култури като пшеница, царевица и ориз, а тенденцията в момента е трайно нагоре.

Ръст от 44% от началото на войната в Иран

От края на февруари, когато конфликтът в Близкия изток ескалира, световните цени на торовете са скочили с 44%, достигайки най-високите си нива от 2022 г. насам, сочат данни на The Kobeissi Letter. Ормузкият проток — ключов маршрут за транспортиране на суровини — е практически блокиран, а това е прекъснало над една трета от глобалните доставки на торове, предупреждават Световната банка и Организацията по прехрана и земеделие на ООН. Подиндексът на Bloomberg Agriculture Subindex, проследяващ фючърсите на пшеница, царевица, соя, захар, кафе и памук, се е повишил с около 9% само за същия период.

Производството на азотни торове е пряко зависимо от природния газ, а всяко поскъпване на газа автоматично тегли нагоре и цените на торовете. Войната в Близкия изток прави тази зависимост особено болезнена за земеделците.

Брюксел реагира с план за продоволствена сигурност

Европейската комисия вече обяви специален план за справяне с нарастващата криза при доставките на торове, като мерките са насочени към подкрепа на земеделските производители и укрепване на вътрешното европейско производство. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че продоволствената сигурност на Европа започва именно от сигурността при торовете.

Според априлския доклад на Световната банка за стоковите пазари цените на торовете могат да се повишат с над 30% до края на 2026 г., ако ситуацията около Ормузкия проток не се нормализира. Основна причина за потенциалния скок би бил 60-процентен ръст в цената на уреята.

Малките ферми — най-уязвими

Инвестиционният мениджър DoubleLine предупреждава, че засега загубите поемат фермерите, но потребителите ще усетят последиците по-късно тази година — под формата на по-скъпи хранителни продукти в магазините. Земеделците са изправени пред тежък избор: да работят на по-ниски маржове, да намалят използването на торове, да преминат към по-малко ресурсоемки култури или да разчитат на държавна подкрепа.

Особено уязвимо е положението на малките семейни стопанства, каквито са мнозинството в Северния централен регион. Големите агрокомпании разполагат с предимството да купуват торове и семена в огромни количества с отстъпки и имат пряк достъп до капиталовите пазари. Малката ферма купува на дребно, при максимални пазарни цени, и не разполага с финансов буфер, за да понася продължителни загуби. Експертите предупреждават, че при липса на ефективни мерки за овладяване на кризата, инфлацията в хранителния сектор може да прерасне от пазарен проблем в криза на продоволствената сигурност.