Всеки седми млад българин на възраст между 15 и 29 години стои извън системата на образованието и пазара на труда. Това показват публикуваните през 2025 г. данни на Евростат, цитирани от БТА, според които страната ни се нарежда на второ място в Европейския съюз по дял на така наречените NEET младежи – тези, които нито учат, нито работят, нито се обучават по какъвто и да е начин.

България изпреварена само от Румъния

Делът на NEET младежите в България достига 13,8% за 2025 г. По-висок процент в целия ЕС се отчита единствено в Румъния – 19,2%. На трето място се нарежда Гърция с 13,6%. Влошаването спрямо предходната година е осезаемо – през 2024 г. делът у нас е бил 12,7%, а страната е заемала шестото място в класацията. Само за дванадесет месеца България е скочила с пет позиции нагоре по този неблагоприятен показател. Искра + 2

Положителна тенденция в по-дългосрочен план

Въпреки тревожните актуални данни, дългосрочната картина очертава известен напредък. В сравнение с 2015 г., когато делът на NEET младежите в България е бил 22,2%, намалението е значително. В периода 2015–2025 г. показателят се е понижил в 22 от 27-те държави членки на ЕС, като най-значителен спад е отчетен в Италия – с 12,4 процентни пункта (от 25,7% до 13,3%), следвана от Гърция с 10,5 пункта и Хърватия с 9 пункта. ИскраNews.bg

Различия според възрастта

Показателят варира чувствително в зависимост от възрастовата група. При младежите между 15 и 19 години той е сравнително нисък – 5,3%, тъй като повечето от тях все още посещават училище. При групата 20–24 години делът нараства над два пъти и достига 12,8%, а при тези между 25 и 29 години се качва до 14,7%. News.bg

Европа се доближава до целта си за 2030 г.

Средното ниво за ЕС на младежи без образование и заетост е 11% през 2025 г. – спад спрямо 11,1% през 2024 г. и значително намаление в сравнение с отчетените 15,2% от 2015 г. Това доближава блока до заложената цел в Европейския стълб на социалните права делът да падне под 9% до 2030 г. Най-ниски нива се регистрират в Нидерландия – 5,3%, Швеция – 5,9%, и Словения – 7,6%. Разликата между тези държави и България е повече от два пъти, което поставя сериозни въпроси пред ефективността на националните политики за младежка заетост и образование.