Няма отчетливо изместване на български работници и натиск надолу върху заплатите заради наемането на граждани от трети страни. Това показва нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван на 29 октомври 2026 г. Работодателите продължават да заявяват значителни потребности от кадри. Заради регионалните и професионалните несъответствия местният трудов резерв трудно може сам да ги покрие.
Чужденците сред заетите са под 2%
Според Евростат към края на 2025 г. в България живеят около 29 хил. граждани на трети страни с разрешение за пребиваване по причина заетост. Те са почти пет пъти повече спрямо 2020 г. Агенцията по заетостта отчита по-високи стойности, а именно 49 хил. разрешителни за годината, като над 18 хил. от тях са за сезонна работа. Дори при тези оценки чуждестранните работници са под 2% от общо 2,9 млн. заети в страната.
Агенцията по заетостта прогнозира през 2025 г. около 231 хил. потенциални назначения в следващите 12 месеца. Това е с близо 12% по-малко от предходната година, но стойността е много над наличното предлагане на труд. От средата на 2021 г. регистрираната безработица се движи между 4% и 6%, или приблизително 140–165 хил. души.
Недостигът на кадри е различен по региони
Картината в страната не е еднаква. В столицата безработицата трайно е под 2%, а в област Бургас туризмът създава силен сезонен пик на свободните работни места. В област Благоевград пък са налице едновременно висока безработица и голямо търсене на работници. Според анализа това може да означава, че уменията и разпределението на търсещите работа не съвпадат с нуждите на фирмите. Възможно е и предлаганите условия и заплащане да не привличат кандидати. Затова недостигът изисква различни решения в различните региони и отрасли.
Сезонните работници са най-вече в туризма
Най-подробни са данните за краткосрочната сезонна заетост. През 2025 г. са регистрирани 18 658 разрешения за 90-дневна работа на граждани от трети страни. Над половината от тях са в област Бургас (8066), следвана от Варна с 3022. Най-често позициите са в хотелиерството и ресторантьорството.
Регионалните данни не потвърждават тезата, че сезонните работници изместват местните. Областите с най-голям дял на чужденци, наети по този механизъм, не са тези с най-силен спад на заетостта. Не се вижда и връзка между дела на сезонните работници и ръста на заплатите на областно ниво. В Бургас, където сезонните работници са най-много, заплатите през 2025 г. са нараснали по-бързо от средното за страната. Заетостта там се е възстановила след дъното по време на пандемията.
Заплатите в сектора са се удвоили
Възнагражденията в хотелиерството и ресторантьорството са се увеличили с близо 110% между 2020 и 2025 г. Това е един от най-високите темпове по отрасли, макар заплащането в сектора да остава ниско. Динамиката на заплатите, безработицата и заетостта по региони до голяма степен опровергава тезата, че сезонното наемане потиска заетостта и доходите на българските работници.
Към сходни изводи водят и част от европейските изследвания, разгледани в анализа. В Чехия големият приток на украински бежанци не е довел до съществена промяна в заетостта и безработицата на местните. В Дания имигрантите са ускорили прехода на част от местните работници към по-малко ръчен труд и по-сложни дейности.
Местният трудов резерв не е лесно достъпен
Според анализа активирането на местните хора извън заетост остава важно, но свободният ресурс не може да се мери само с броя на безработните и неактивните. Сред младите неактивността е значителна, но много от тях учат. Други срещат здравни, семейни или регионални ограничения при връщането си на пазара на труда.
Прогнозите на НСИ показват, че населението в трудоспособна възраст може да намалее от около 3,9 млн. души днес до 3,1 млн. през 2050 г. При такава тенденция недостигът на кадри вероятно ще се задълбочава, най-вече в секторите и регионите, които вече трудно намират работници. Според ИПИ привличането на работници от трети страни може да бъде част от решението, заедно с активирането и квалифицирането на местния трудов потенциал.
