100 общини у нас с трайно лоша пътна мрежа

Темата за качеството на пътната инфраструктура отново излиза на преден план в обществения дебат, най-вече заради тежки катастрофи и настояванията за повече мерки за безопасност по пътищата. Вниманието обикновено е насочено към поведението на шофьорите и контрола за спазване на правилата, докато физическото състояние на самите пътни настилки остава по-скоро в сянка. Нови данни на общинско ниво, събрани от Агенция „Пътна инфраструктура“, показват къде проблемът е най-остър и кои общини трайно изостават в поддръжката на републиканската пътна мрежа.

Какво показват данните

Информацията е получена по Закона за достъп до обществена информация и отразява състоянието на пътната настилка към края на 2025 година. Тя обхваща единствено самото покритие на пътя, а не съпътстващи елементи като мантинели, пътни знаци или осветление. Данните се отнасят само за републиканската мрежа – общинските пътища остават извън обхвата на агенцията и не са включени в анализа.

АПИ дели пътищата в три категории според степента на увреждане на настилката: в добро състояние са тези с повреди под 10%, в средно състояние попадат пътищата с увреждания между 10% и 30%, а над 30% увредена настилка означава лошо състояние.

Разпределение между общините

На национално ниво категориите са разпределени сравнително балансирано – около 37% от отчетената дължина е в добро състояние, 36% в средно и 27% в лошо. Картината обаче се променя рязко, когато данните се разгледат по общини. В 53 общини повече от половината пътна мрежа е в лошо състояние, а в цели 100 общини делът на лошите пътища достига или надвишава една трета от общата дължина. Има и обратен полюс – в 86 общини над половината мрежа е в добро състояние, което говори за силно неравномерно разпределение на проблема. Най-показателен е фактът, че в 31 общини изобщо няма нито един километър републикански път, класифициран като „в добро състояние“ – цялата им мрежа е в различна степен на разрушаване.

Сред общините с най-тежко положение са Мизия, Цар Калоян, Медковец, Якимово и Якоруда, където цялата отчетена дължина настилка е в категория „лошо“. Висок дял на лоши пътища е регистриран и в Приморско, Борован, Дългопол, Георги Дамяново, Несебър и Царево. При част от тези общини участъците са сравнително къси, но в други случаи проблемът засяга над 50 км път – такива са Враца, Монтана, Средец, Разград, Видин, Несебър, Сунгурларе, Ихтиман и Самоков.

На другия полюс са общини като Струмяни, Суворово, Банско, Минерални бани, Чупрене, Опака, Неделино и Сопот, където почти цялата или цялата пътна настилка е в добро състояние. Сред по-големите общини с висок дял добри пътища се открояват Велинград, Благоевград, Аксаково, Омуртаг, Асеновград, Димитровград и Свиленград.

Север срещу юг

Данните очертават ясна разлика между отделните части на страната. Общините с най-висок дял пътища в добро състояние са концентрирани предимно в Югозападна България, докато в Северозападния регион е съсредоточен най-големият дял пътища в лошо състояние. Част от тази разлика се дължи на различните темпове на изграждане на нови магистрали и първокласни пътища в отделните региони, но роля играе и начинът, по който се приоритизират ремонтите на съществуващата мрежа.

Връзка с пътната безопасност

Качеството на пътната настилка не е единственият фактор, обясняващ броя на катастрофите и загиналите по пътищата, но е сред тези, които трудно могат да бъдат заобиколени – дори опитни шофьори и изправни автомобили не могат напълно да компенсират лошо поддържана настилка. Затова мерките, насочени към намаляване на пътния травматизъм, трябва да включват и грижа за качеството на строителството и текущата поддръжка на републиканската пътна мрежа.