Кабинетът постигна съгласие със социалните партньори за нов начин на формиране на минималната работна заплата в страната. Договореният модел се основава на четири икономически показателя с еднаква тежест, чиято динамика ще диктува до колко може да се вдигне възнаграждението през следващите години.

Кои показатели влизат в изчислението

Сред факторите е индексът на цените на малката потребителска кошница, чрез който се проследява покупателната способност на минималната заплата спрямо издръжката на живота. Вземат се предвид и брутната медианна заплата, показваща общото ниво на трудовите доходи и тяхното разпределение, както и брутната средна заплата, която отразява темповете на нарастване на възнагражденията. Четвъртият показател е брутната добавена стойност на един зает за последното десетилетие – мярка за дългосрочната производителност на труда в България.

Долна и горна граница за всяка година

Заплатата за всяка следваща година ще се движи между два предела. За долна граница ще служи размерът на минималната заплата от изтеклата година, а горната ще се изчислява като среднопретеглена стойност на четирите показателя. Данните за тях ще бъдат подавани от Националния статистически институт, като ще се отчита последната завършена година.

Стъпки при определянето на размера

Процесът минава през няколко фази с ясни срокове. До 1 април министърът на труда и социалната политика трябва да представи на работодателите и синдикатите диапазона, в който да преговарят, заедно с данните, послужили за изчисляване на горната граница. Социалните партньори разполагат със срок до 15 май, за да се договорят за конкретния размер, а до 31 май следва да изготвят доклад по въпроса. На база на този доклад Министерският съвет determinира окончателната стойност на минималната заплата за следващата година. Предвидено е адекватността на цялата система да се преразглежда веднъж на всеки три години.