Глобалният стоманодобивен сектор е изправен пред сериозен структурен дисбаланс, чиито последици засягат пряко и българската икономика. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреждава, че излишният производствен капацитет в света ще нарасне до 745 млн. тона до 2028 г. — число, което надвишава с 319 млн. тона цялото производство на страните членки на организацията.

Предлагането изпреварва търсенето многократно

Разминаването между производствени планове и реално търсене е осезаемо. Докато пазарното търсене се увеличава с около 0,9% годишно, производственият капацитет расте шест пъти по-бързо — с 5,7%. За периода 2026—2028 г. производителите планират да въведат в експлоатация до 139 млн. тона нови мощности, докато очакваният ръст на потреблението за същите три години се оценява на едва 34 млн. тона. При тези темпове глобалното използване на капацитета може да спадне от сегашните 76% до под 74% до 2028 г., което неминуемо ще натисне цените надолу.

Китайският износ — главният фактор

Зад дисбаланса стои преди всичко субсидираното китайско производство. Данните на ОИСР сочат, че средното китайско стоманодобивно предприятие е получило през 2024 г. държавна подкрепа, изчислена спрямо активите, 15 пъти по-голяма от тази за производителите в останалия свят. Китайският износ на стомана достигна рекордните 131 млн. тона през 2025 г. — ръст от 153% спрямо 2020 г. и обем, надвишаващ цялото производство на Европейския съюз за същата година. По думите на генералния секретар на ОИСР Матиас Корман, произнесени на министерската среща на организацията, решението изисква справяне с основните причини, включително вредните субсидии и непазарните практики, както и засилена международна координация.

Заобикаляне на защитните мита

ОИСР регистрира и тревожна промяна в търговските маршрути. След въвеждането на антидъмпингови мерки срещу китайска стомана в редица страни, износът на полуфабрикати от Китай за Югоизточна Азия е нараснал с 300% само за 2025 г. Предполага се, че тези продукти се преработват в региона и след това се реекспортират към пазарите на ОИСР, заобикаляйки ефективно търговските ограничения. Положението се утежнява допълнително от ограничения върху износа на скрап — въведени вече от 42 страни, — от високите енергийни разходи, достигащи до 40% от производствените разходи в сектора заради конфликта на Близкия изток, и от забавените инвестиции в нисковъглеродни технологии.

България усеща натиска

Кризата в стоманодобива има пряко отражение и върху България, където металургията формира около 5% от брутния вътрешен продукт и 12% от износа на страната. По данни на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), представени от изпълнителния директор Политими Паунова в края на 2025 г., вносът на стомана от Китай е нараснал у нас с 173%, а от Турция — с 188%. По активните строителни сезони на 2025 г. местните производители са отчели до 10% спад в производството на арматурни пръти в сравнение с 2024 г. При продължаване на тенденцията българските предприятия рискуват да загубят едновременно вътрешния и външните си пазари.

Европа вече плаща висока цена

Европейският съюз търпи загуби в сектора от години. Според данните на браншовата асоциация Eurofer между 2018 и 2023 г. ЕС е свил стоманодобивния си капацитет с около 34 млн. тона, а за последните 15 години секторът е изгубил близо 100 000 работни места. Без конкретни мерки свиването ще продължи до точката, в която индустрията ще престане да е жизнеспособна. Стратегическото значение на стоманодобива е красноречиво илюстрирано от решението на Великобритания да национализира British Steel, след като собственикът на предприятието обяви намерение да го закрие.